Приказките – защо са толкова ценни за децата?

Ян 18th, 2019
Приказките – защо са толкова ценни за децата?

Всяка приказка крие неподозирани богатства за малчуганите! Осеяни със скрити на пръв поглед послания за нас, възрастните, приказките "наместват" формиращите се в детската психика пластове.

В „Объркване“ при приказките Джани Родари споделя, че децата са консерватори, що са касае до историите, които обичат да слушат - за тях е важно те да са разказани с едни и същи думи отново и отново, докато ги наизустят, защото за тях това се превръща в една приятна среща с познатото и известното, където всеки образ има своето конкретно място и роля, която детето очаква да съпреживее заедно с него. "Децата се нуждаят от порядък и сигурност: светът не трябва да напуска грубо и внезапно релсите, върху които детето с толкова усилия го е закрепило."

За думите и образите, които са символни, Карл Юнг пише, че „съдържат нещо повече от своето явно непосредствено значение. Те имат по-широк „несъзнаван“ аспект, който никога не е точно дефиниран или напълно обяснен. Нито пък можем да се надяваме, че ще го дефинираме или обясним.“
В този смисъл, можем да опитваме да разбираме и да си обясняваме значението на символите в приказките, което децата улавят, винаги готови да поемем и нови такива, подадени ни именно от тях.


Добрият и Лошият през детските очи

В своята книга „The Uses Of Enchantment“, Бруно Бетелхайм споделя за случай, в който малко момиченце, неможещо да приеме гнева на своята майка като част от нейния образ, е убедено, че тя е заменена от неин зъл двойник, защото подобно поведение е иначе необяснимо. В много приказки се среща идеята за разцепването на образа на „добър“ и „лош“, защото за децата преди 6-7 годишна възраст, е неестествено да приемат тази негова дуалност – някой да бъде и добър, и лош. Това предизвиква в тях противоречиви емоции, с които те не могат да се справят. Така това психично движение не създава вина, защото гневът е насочен само към „лошото“, а „доброто“ е съвсем отделно. До пубертета, твърди Бетелхайм, децата имат „анимистичен“ поглед върху света, вярвайки че всичко в живата и неживата природа, е съзнателно и действа интенционално – разбира се, детето постепенно разбира, че удряйки се във вратата, е излишно „да я наказва“ и удря на свой ред, защото тя е нежива и няма способността да се движи сама, нито да бъде наранена.

Често децата набеждават и своите учители (особено в детската градина) за "добри" и "лоши", а всъщност това е точно тяхната невъзможност да не бъдат толкова категорични, затрудняващи се с двойнсвеността на образа - за тях все още нито е възможно някой да е "и добър, и лош", нито да има само "добри" или само "лоши" в обкръжението им - те имат нужда и от двете дуалности.


Кои приказки са подходящи за моето дете?

Тук няма категоричен отговор - трябва да опитвате и сами ще забележите, че детето ще прояви интерес към определени приказки, а към други- не.
Има приказки, които са страшни, мрачни или използват думи, които могат да бъдат счетени за обидни - децата имат нужда и от такива приказки. Това дава посланието "и ако съм лош/а мама и татко ще ме обичат!" - защото детето има в себе си освен наивна и чиста страна, така и такава, която си мечтае да прави "пакости" - да печели и взима само за себе си, без да е необходимо за споделя, да разрушава, да прекрачва границите и правилата - и е важно да усети (а по-късно и разбере), че всичко това е приемливо, че е част от него, част е и от всеки друг жив човек - и това е съвсем нормално. Разбира се, във възрастта над 4 години, децата плавно и постепенно започват да разбират, че всяко тяхно действие има резултат, за който те носят отговорност и не всичко, което е възможно, е позволено.

Приказки преди сън

Бетелхайм пише, че децата сами за себе си преценяват дали и как да ползват онова, което историята разкрива, както и че точно това откритие, е всъщност много по-ценно за тях от рационализациите, които възрастните понякога предоставят.
За това е полезно приказките да присъстват в детското ежедневие: обикновено приказки се четат непосредствено преди сън. Докато сънуваме, несъзнаваното ни преработва всичко онова, което съзнаваното не е успяло да преработи, докато сме били будни. Така приказката идва като своеобразна „постеля“ на детския сън, която значително му помага.

Оригинален текст: Едно място за идеи и споделяне, Инес Райчева: https://inesraycheva.blogspot.com/2019/01/blog-post_18.html?m=1&fbclid=IwAR1mxPBTEcbPJs26cA4fjA7GJNYtg_GwNnaBKH1_R6wBQVP0oOiuQS9JKzA