Интервю с Таня- учител в Хелен Дорон София Център

Ян 18th, 2019
Интервю с Таня- учител в Хелен Дорон София Център

Представяме Ви Таня- нашият нов учител и чудесно ново попълнение към екипа ни. Вижте какво ни разказа тя за учителската професия, децата и любовта към езика.

Представи себе си накратко.


Казвам се Таня и съм от Велико Търново. Съдбата ме доведе в София преди повече от 10 г. Завършила съм Културология и съм Магистър съм по Британски Науки, а наскоро завърших и магистратура по Методика на чуждоезиковото обучение. Дълго време се занимавах с журналистика, но чуждите езици и култури за мен винаги са представлявали голям интерес. Живяла съм последователно по няколко години в Ирландия, Германия и Англия и обичам срещите с хора от други държави и култури.

Разкажи ни защо избра учителската професия?


Още от малка мечтаех да стана учителка. После нещата в живота ме тласнаха към други цели и проекти, но след като станах майка преоткрих удоволствието от общуването с деца. Тогава реших, че моментът да стана учител е настъпил. Майчинството ме накара да се запозная по-отблизо с различни техники и подходи за общуване с деца, които ми дадоха увереността, че мога да работя с тях по един приятен и пълноценен начин. Работата ми особено с по-малки деца ми дава енергия и много положителен заряд.


Кои, според теб, са най-големите предизвикателства и трудности в тази професия?


Трудностите според мен са свързани с планирането и подготовката на урока, така, че той да бъде удоволствие за всички. Най-голямото предизвикателство, когато работя с деца е едновременно да знам, че за тях часът е приятен и пълноценен и в същото аз, като учител съм успяла да преподам заложените от мен езикови цели. Естествено има добри дни и нетолкова добри дни. Много често малките деца могат да се разстроят от нещо или да не им се участва или просто да имат лош ден, както междудругото и ние като възрастни хора имаме. Затова се старая в тези моменти да подкрепям децата и родителите им.


А най-голямото удоволствие?


Най-голямото удоволствие е да видиш, че децата идват с радост в час и повтарят несъзнателно на английски думичките и песничките, които са учили.


Защо избра да преподаваш по метода „Хелен Дорон“?


Съвсем съзнателно избрах метода. След като 2 години преподавах в частни школи, използващи традиционни методи на преподаване на Английски език, усетих, че децата губят мотивация и желание за работа само с учебник и тетрадка. Освен това напредъкът е бавен и неясен. Вярвам, че езикът се учи с общуване и то в реални ситуации. В Хелен Дорон ученето е игра и тя се основава на усвояването на езика подобно на майчиният. Освен това акцентът е не само върху учене, а цялостно развитие на мозъка в ранна детска възраст. Материалите, които подбираме въздействат не само визуално, а слухово и тактилно, което докосва всички детски сетива. Заниманията са динамични и разнообразни, за да не доскучават на децата и да ги държат в интерес.

Как децата приемат обучението си по метода „Хелен Дорон“ и виждаш ли добър ефект върху тях?


Да, ефектът е много бърз. Някои деца проговарят още с първите уроци, което е добър сигнал за нас, че успяваме да ги ангажираме и бързо да навлязат в езика. Други дечица се нуждаят от повече време за да проговорят, но това не означава, че те не разбират или не участват. Те просто имат нужда да се отпуснат и да придобият увереност. Всъщност акцентът в началото е децата да могат да разбират английска реч и да изпълняват указания на английски. Затова и при нас учителите говорят изцяло и само на английски в часовете. Понеже имам поглед и върху традиционните методи на преподаване, фокусирано върху граматика и четене, мога с увереност да кажа, че методът Хелен Дорон ускорява разбирането и проговарянето на езика в пъти по-бързо.


Какво е мнението ти за неформалното образование като цяло?


В България все повече навлизат алтернативни методи на преподаване не само на език, но и в други сфери. Аз лично съм привърженик на ученето чрез преживяване. Колкото и информация и знания да трупаме, най-важните уроци в живота ние придобиваме чрез личния си опит. Затова смятам, че на децата не трябва да се дават винаги готови решения и знания, а трябва да се стимулират сами да стигат до тях чрез своя опит. Това може да се постига с различни проекти, с достъп до повече и различни материали и най-вече по игрови начини. Във всяко едно дете има естествено детско любопитство и стремеж към откривателство и това трябва да бъде подкрепяно и развивано.


Според теб защо до този момент то е толкова подценявано в България и има ли бъдеще у нас?


Това е дълга тема, но основните проблеми лежат в липсата на знания, умения и интерес от страна на педагогическите специалисти у нас, както и остарелите методи на преподаване в самите университети, които раждат тези специалисти. В последните години технологиите се променят с огромна скорост. Децата ни ще живеят в тотално различен свят, от този, в който ние сме израснали и те ще имат нужда от нов тип умения. Традиционното образование фокусирано върху трупане на знания, запаметяване на факти и преписване на текстове не може да отговори на новите реалности, които ще изискват от децата ни някой ден да са креативни, с отворен ум, експериментатори и търсачи на информация. Надявам се все повече педагози и учители да осъзнаят това и да търсят начини да подкрепят децата да учат чрез нови методи.


Разкажи за някоя случка от уроците ти в „Хелен Дорон“, която винаги може да те накара да се усмихнеш!


Това, което винаги ме разсмива е спонтанността в децата. Примери много, но последният беше от края на урок, в който децата казаха, че искат да отидем заедно в Англия с истински самолет.